*Виктория Бекъм*

Часовете най-накрая свършиха, и аз бързо събрах нещата си, нетърпелива да напусна училището. Денят беше дълъг и изтощителен, а постоянните закачки на Матей само влошаваха настроението ми. Мразех начина, по който той се държеше, сякаш светът му принадлежи.

Излязох навън и забелязах, че небето е покрито с тъмни облаци. "Чудесно", помислих си саркастично. Баща ми обикновено ме прибираше, но днес имаше работа, и трябваше да се прибера пеша. Започнах да вървя бързо, надявайки се да стигна до дома преди дъждът да започне.

Не след дълго, тежки капки започнаха да падат, превръщайки се в порой. Проклинах наум, опитвайки се да се прикрия под дърветата, но беше безполезно. Бях напълно измокрена.

Тогава чух звук на двигател и видях черен автомобил, който спря до мен. Стъклото се спусна, разкривайки лицето на Дамян Блекууд, един от популярните момчета в училище и баскетболист като Матей.

Но Матей е капитан на баскетболният отбор а той- не.

- Виктория, качвай се. Ще те закарам.

Погледнах го подозрително. Не бяхме близки, а и не обичах да приемам помощ от непознати, дори и да бяха съученици.

Няма нужда, ще се оправя - отвърнах студено.

Той въздъхна раздразнено.

- Виктория, не ме карай да слизам от колата, за да те накарам да се качиш. И двамата знаем, че живееш далеч, а в този дъжд няма да стигнеш суха. Толкова ли си тъпа?

Стиснах зъби, осъзнавайки, че има право. Дъждът се усилваше, а аз треперех от студ.

- Добре - измърморих и отворих вратата, качвайки се вътре.

Топлината в колата беше приятна промяна от студа навън. Дамян ме погледна с ъгълчето на окото си, докато потегляше.

- Толкова ли беше трудно? - подхвърли той с усмивка.

- Млъкни - отвърнах, но не можах да сдържа лека усмивка.

Шофирахме в мълчание за няколко минути, докато дъждът барабанеше по покрива на колата. Забелязах, че вместо да поеме по пътя към дома ми, Дамян зави в друга посока.

- Къде отиваш? Домът ми е в другата посока.

Той се усмихна загадъчно.

- Имам идея. Довери ми се.

Започнах да се притеснявам. Не можех да бъде сигурна дали му имам доверие.

Исках да възразя, но нещо в гласа му ме накара да замълча. След няколко минути стигнахме до голяма къща в покрайнините на града. Той спря пред нея и изключи двигателя.

- Това е домът ми. Добре си дошла.

Поколебах се. Това не беше част от плана ми за деня, но перспективата да се стопля и изсуша беше твърде изкушаваща.

- Добре - съгласих се тихо.

Влязохме вътре и огледах голямата къща. Изглеждаше уютно и богато.

Той ми подаде една от своите тениски и чифт спортни панталони.

- Банята е горе, втората врата вляво. Можеш да се преоблечеш там.

Качих се по стълбите и намерих банята. Свалих мокрите си дрехи и облякох това, което ми беше дал. Тениската му беше твърде голяма за мен, но беше мека и топла.

Когато слязох долу, Дамян беше в кухнята, приготвяйки две чаши горещ чай.

- Ето, това ще те стопли - каза той, подавайки ми една от чашите.

- Благодаря - отвърнах, усещайки как напрежението между нас намалява.

Седнахме на дивана в хола, отпивайки от напитките си.

Разговорът започна плахо, но постепенно се отпуснахме и започнахме да се смеем и шегуваме.

- Изморена ли си? Ще те заведа в спалнята. - Каза той.

Поколебах се но в крайна сметка той беше доста добър с мен така че не виждах лошо да го последвам.

Влязохме в спалнята и той затвори вратата след мен.

Стаята беше просторна и имаше голямо легло.

Той махна тениската си и панталоните си, оставайки само по боксерки.

Загледах се в мускулестото му тяло но бях твърде изморена за да ми направи особено голямо впечатление.

Легнахме на леглото и аз го прегърнах несъзнателно.

Той ме целуна страстно и после продължи да целува врътът ми.

Боже какво ми става...? Не бях пила алкохол, защо тогава се чувствам като пияна...? Не аз никога не пия...

- Обичам те, Вики. Искам да бъдеш моя приятелка. - Каза изведнъж.

- Разбира се. И аз те обичам. - Отвърнах аз.

⋆⁺₊⋆ ☾⋆⁺₊⋆

Събудих се на сутринта. Той все още спеше.

Ами родителите ми? Какво щях да им кажа? Не се бях прибрала миналата нощ. Сигурно много са се притеснили за мен.

Божичко, толкова съм тъпа и безотговорна.

Прекарах ноща с новото (първото) си гадже, просто гушкайки се с него, вместо да уча във вкъщи.

оглендах телефона си който бях оставила на нощното шкафче и видях, училище ще започне след по-малко от половин час.

Мамка му...