bangnoya
343 34 1
От както навлезе в пубертета, Чонгкук се бореше с депресия. Не се знаеше причината , която беше породила тази болест у него. С течение на времето, Кук не беше онова лъчезарно дете което всички познаваха. Често имаше задни мисли, предимно тъмни и неприятни.Така той попадна в болница за рехабилитация едва на 15 годишна възраст. За жалост нищо не му помагаше. Докторите повтаряха едно и също . Сега на 22 години Кук нямаше и капка надежда в тялото си. Беше се предал да се бори със себе си. Беше останал и сам. Приятелите му отдавна го бяха отцепили от себе си с думите" филмар", семейството му го посещаваше веднъж, най-много два пъти в месеца, а той не виждаше светлина в тъмния си живот.Ким Аръм беше студентка. Току що започнала изучаване на психология и педагогика. Това и беше в кръвта. Умееше да изслушва хората, да им дава съвети и да ги напътства.Но за да може по-добре да усети какво е да си истински психолог, Аръм трябваше да говори с пациенти в продължение на 40 дена. Тогава се сблъскват и съдбите им. Аръм среща Кук.cover made by: sadreamer_01…